“Jackie Comforty: The Bulgarians Showed us what it is to be Human”

Документалният филм на Джеки Комфорти “Оптимистите – историята за спасяването на българските евреи от холокоста” е един поклон пред българите, недопуснали съгражданите им да поемат към газовите камери.

Лентата бе показана в четвъртък вечер в берлинската Академия за културна дипломация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи.

Авторът представя в 82 минути една невероятна документалистика с автентични персонажи. Неговите герои във филма са евреи, от чиято памет десетилетията не са изтрили дълбоката им благодарност към спасителите – от техните съседи до Димитър Пешев и висшето ни духовенство. Всяка една съдба на оцелели и спасители е колкото различна, толкова и обща. Живите са приятели и до днес.

Жертва къща в САЩ, работи върху филма 17 години

Комфорти работил над филма цели 17 години. Той е финансирал проучването и снимките с лични средства и не съжалява, че е трябвало да жертва къщата си в САЩ.

Неговият баща е от Пловдив, майката от София. Самият Джеки е роден в Израел, но говори перфектно български. Смятал е за свой дълг да разкаже за спасителите не само на неговите родители, а на 48 000 техни съграждани. Авторът не подминава и обречеността на онези 11 000 души от Македония и Северна Гърция, които майка България не е успяла да приюти.

“Исках да покажа какво е да си човек. Аз разкривам малка част от една велика история за приятелството и силата на гражданското общество”, сподели пред развълнуваната публика Комфорти. Нещо повече – спасителите не са се смятали за герои, нито са търсели признателност. Те са били Човеци и са оставили в историята един светъл пример за хуманност.

Това се потвърждава и от преживяното от Херман Симон, днешен директор на берлинската фондация “Нова синагога – център юдаикум”. Според неговия разказ майка му, бягайки тогава с невръстния си син Херман от нацизма, се озовава във Велико Търново.

Симон никога няма да забрави как българите са скъсали жълтата звезда от дрехата на майка му и са я стъпкали. За него остава незаличим споменът от надигането на цялото общество срещу депортирането на евреите.

“Ако не бяха българските ни приятели, сега аз нямаше да съм тук”, изрече и Мая Синянска. Тя е родена в Добрич. През бурните събития на 1943 г. е била е 8-годишна, но никога няма да забрави спасителите.